теготà ж. 1. Мъка, скръб, досада. Ти сявга се при мен намираш, / и в радости, и в теготи. Вазов. Налегнат ли го скърби, теготи — / той твърд е и кат смърт студен. Дим. Бояджиев. Не знам какво да правя — мъчи ме тегота. Г. Райчев. 2. Рядко. Горещо, задушно време. Юлската горещина бе достигнала и до върховете на Повиен — познатото безветрие и тегота на долините, когато и птичките престават да пеят. М. Кремен.
|