тежинà ж. 1. Качество на тежък; тегло, тежест. Рамената му, плещите му, ръцете му, коленете му, на които се опираше, трепереха под тежината на Соколовото тяло. Вазов. Той се наведе към полусвитата грамота, прихвана между пръстите си сребърния печат и дори опита тежината му. Ст. Загорчинов. 2. Рядко. Тежък предмет; тежест. Кантарджията бързо и леко мести тежините, извиква теглото и докато още се носи викът му — зърното вече тече от улея под кантара в шлеповия хамбар. П. Спасов. 3. Прен. Рядко. Тежест, мъка. Тежината това съзнание задушаваше Нилова. Вазов.
|