|
ту̀ба ж. (лат.). 1. Малък цилиндричен съд, обикн. от мек метал, с тесен отвор на единия край, за пазене на полутечни вещества. В просторното ателие сякаш беше минала буря. По земята се търкаляха столове, картини, празни туби от боя. П. Вежинов. Туба за паста за зъби. Туба с лепило. 2. Тръбичка, обикн. стъклена, с отвор на единия край, в която се пазят лекарства и под. Туба хинин. Туба аспирин. 3. Ламаринен плосък съд за пренасяне на бензин, нафт и под. 4. Муз. Меден духов инструмент.
|