ту̀пкам, -аш, несв., прех. и непрех. 1. Тупам леко. От нетърпение тупка с краката си о земята. Каравелов. „Дъждец трябва“, помисли си Салих, като тупкаше с крака из гъстата пепел по пътя. М. Марчевски. Дъбовете стояха безмълвни. Оттичаха се капки по голите им клони и тупкаха върху бакърената шума. А. Каралийчев. Един след друг кичурите череши тупкаха в празното дъно на кошничката му. Ем. Коралов. 2. За сърце — бия, туптя, пулсирам. Радостно тупнат / малките сърца. Елин Пелин.
|