Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
ту
туба
туберкулирам
туберкулиране
туберкулоза
туберкулозен
тубероза
тугин
тугина
тугинка
туз
туземен
туземец
туземка
туземски
туй
туйто
тук
тук-там
тука
тукашен
тул
тулене
туловище
тулузки
тулум
тулумба
тулумбаджия
туля
тумба
тумба-лумба
тумбак
тумбест
тумкам
тумкане
тумор
тумрук
тумтене
тумтя
туна
тундра
тунел
тунелен
тунеядец
тунеядски
тунеядство
туника
туня
туп
тупа-лупа
тупалка
тупам
тупане
тупаница
тупвам
тупване
тупе
тупкам
тупкане
туплест
тупна
туптеж
туптене
туптя
тупурдия
тур
тура
турбина
турбинен
турбогенератор
турвам
турване
тургам
тургане
туризъм
турист
туристичен
туристически
туристка
туркиня
туркофил
туркофоб
турло
турмак
турмакиня
турме
турна
турне
турнир
турнирен
турски
турско
турта
туртест
турук
турунджиен
турфанда
турча
турчене
турчин
туршиен
туршия
туря
турям
туряне
тутакси
туткав
туткаво
туткавост
туткал
туткален
туткаля
туткам се
туткане
тутманик
туфа
тухла
тухлар
тухларен
тухларница
тухларски
тухларство
тухлен
туч
тучен
тученица
тучност
туш
туша
туширам
туширане
тушировка

ту̀хла ж. (тур.) Къс от омесена и опечена глина във форма на плоска четириъгълна призма, който се употребява за строеж. Петрункината къща не беше висока, но беше масивна, иззидана с тухли и хоросан. Кр. Григоров. Новата църква беше за чудо и за приказ. С розов бигорлив камък беше градена и с препечени тухли. Дим. Талев. Огнеупорна тухла.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.