Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
ту
туба
туберкулирам
туберкулиране
туберкулоза
туберкулозен
тубероза
тугин
тугина
тугинка
туз
туземен
туземец
туземка
туземски
туй
туйто
тук
тук-там
тука
тукашен
тул
тулене
туловище
тулузки
тулум
тулумба
тулумбаджия
туля
тумба
тумба-лумба
тумбак
тумбест
тумкам
тумкане
тумор
тумрук
тумтене
тумтя
туна
тундра
тунел
тунелен
тунеядец
тунеядски
тунеядство
туника
туня
туп
тупа-лупа
тупалка
тупам
тупане
тупаница
тупвам
тупване
тупе
тупкам
тупкане
туплест
тупна
туптеж
туптене
туптя
тупурдия
тур
тура
турбина
турбинен
турбогенератор
турвам
турване
тургам
тургане
туризъм
турист
туристичен
туристически
туристка
туркиня
туркофил
туркофоб
турло
турмак
турмакиня
турме
турна
турне
турнир
турнирен
турски
турско
турта
туртест
турук
турунджиен
турфанда
турча
турчене
турчин
туршиен
туршия
туря
турям
туряне
тутакси
туткав
туткаво
туткавост
туткал
туткален
туткаля
туткам се
туткане
тутманик
туфа
тухла
тухлар
тухларен
тухларница
тухларски
тухларство
тухлен
туч
тучен
тученица
тучност
туш
туша
туширам
туширане
тушировка

тур1, ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, ту̀ра (сл. ч.), м. Книж. Див бик, който се е срещал в горите на Европа до XVII в. Воs primigenius bojaanus.

тур2, ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, ту̀ра (сл. ч.), м. (фр.). Фигурка, подобна на кула, в играта шах; топ. Шах, вуйчо! — каза Васил и взе победоносно единствения тур на генерала. М. Грубешлиева.

тур3, ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, ту̀ра (сл. ч.), м. (фр.). 1. Спорт. Спортна или туристическа обиколка. 2. Спорт. Етап от състезателни игри, при който всеки състезател (или група състезатели) играе под ред с всички останали състезатели; кръг. 3. При избори — едно от няколко последователни гласувания.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.