Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
ту
туба
туберкулирам
туберкулиране
туберкулоза
туберкулозен
тубероза
тугин
тугина
тугинка
туз
туземен
туземец
туземка
туземски
туй
туйто
тук
тук-там
тука
тукашен
тул
тулене
туловище
тулузки
тулум
тулумба
тулумбаджия
туля
тумба
тумба-лумба
тумбак
тумбест
тумкам
тумкане
тумор
тумрук
тумтене
тумтя
туна
тундра
тунел
тунелен
тунеядец
тунеядски
тунеядство
туника
туня
туп
тупа-лупа
тупалка
тупам
тупане
тупаница
тупвам
тупване
тупе
тупкам
тупкане
туплест
тупна
туптеж
туптене
туптя
тупурдия
тур
тура
турбина
турбинен
турбогенератор
турвам
турване
тургам
тургане
туризъм
турист
туристичен
туристически
туристка
туркиня
туркофил
туркофоб
турло
турмак
турмакиня
турме
турна
турне
турнир
турнирен
турски
турско
турта
туртест
турук
турунджиен
турфанда
турча
турчене
турчин
туршиен
туршия
туря
турям
туряне
тутакси
туткав
туткаво
туткавост
туткал
туткален
туткаля
туткам се
туткане
тутманик
туфа
тухла
тухлар
тухларен
тухларница
тухларски
тухларство
тухлен
туч
тучен
тученица
тучност
туш
туша
туширам
туширане
тушировка

ту̀пам, -аш, несв., прех. 1. Удрям нещо меко (дрехи, завивки), за да отстраня праха; пухам. Изнесоха вече на двора юргани, дюшеци, пътеки и покривки и ги тупаха, тръснаха. Чудомир. 2. Удрям, бия тъпан. Един тупа тъпана, друг събира парсата. Погов. 3. Удрям крака в земята под такта на музика, при силен студ и пр. Извиваха се — момък до мома — около свирача и ту тресяха млади снаги, ту пък лудо тупаха нозе. А. Страшимиров. Тупайте с крака да се стоплите. 4. Разг. Бия, наказвам с бой. Вземи тая пръчица, ти имаш здрави ръце, и тупай, тупай, тупай, додето не остане ни един кокал здрав. Вазов. Може и да го тупат довечера, ама не пада човекът, смее си се. Г. Караславов. || Удрям леко някого с ръка за израз на приятелско чувство, одобрение и под. Той се смее и ме тупа по рамото: — Ти да си здрава, мале. А. Каралийчев. След това отиде при коня и почна да го успокоява, като го тупаше и галеше по шията. Дим. Димов. 5. непрех. Издавам тъп звук при падане. Капките тупаха тъжно и правеха вадички по мокрия пясък. Елин Пелин. Тук-там върху изсъхналата трева тупаха зрели ябълки. К. Константинов. 6. непрех. За сърце — бия, пулсирам. А сърцето тупа, тупа, та ще се пукне! Вазов. А аз ще либе прегърна / с кървава ръка през рамо, / да чуй то сърце юнашко, / как тупа сърце, играе. Ботев. тупам се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.