Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
угадя
угаждам
угаждам си
угаждане
угар
угарен
угарене
угарисам
угарисвам
угарисване
угарка
угаря
угасвам
угасване
угасна
угаснал
угася
угасявам
угасяване
угасям
угасяне
углавен
углавно
угледен
угледно
угледност
углъбя
углъбявам се
углъбяване
угнетен
угнетение
угнетеност
угнетител
угнетителен
угнетителка
угнетително
угнетя
угнетявам
угнетяване
угнивам
угниване
угния
уговарям
уговаряне
уговорка
уговоря
угода
угоден
угодлив
угодливо
угодливост
угодник
угодница
угоднича
угодничене
угоднически
угодничество
угодно
угодя
уголемя
уголемя се
уголемявам
уголемявам се
уголемяване
угостя
угостявам
угостяване
угощавам
угощаване
угощение
угоя
угоя се
угоявам
угоявам се
угояване
угри
угрижа
угрижа се
угрижвам
угрижвам се
угрижване
угрижен
угрижено
угриженост
угризение
угроза
угрофински

угàрка ж. 1. Остатък от изпушена цигара; фас. Пред масите на едно кафене полуголи циганчета събираха угарки от цигари. Дим. Димов. Запали новата цигара от догарящата угарка. Г. Караславов. 2. Остатък от недогоряло нещо, обикн. свещ. Някой запали угарка от восъчни свещица. Ив. Хаджимарчев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.