Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
угадя
угаждам
угаждам си
угаждане
угар
угарен
угарене
угарисам
угарисвам
угарисване
угарка
угаря
угасвам
угасване
угасна
угаснал
угася
угасявам
угасяване
угасям
угасяне
углавен
углавно
угледен
угледно
угледност
углъбя
углъбявам се
углъбяване
угнетен
угнетение
угнетеност
угнетител
угнетителен
угнетителка
угнетително
угнетя
угнетявам
угнетяване
угнивам
угниване
угния
уговарям
уговаряне
уговорка
уговоря
угода
угоден
угодлив
угодливо
угодливост
угодник
угодница
угоднича
угодничене
угоднически
угодничество
угодно
угодя
уголемя
уголемя се
уголемявам
уголемявам се
уголемяване
угостя
угостявам
угостяване
угощавам
угощаване
угощение
угоя
угоя се
угоявам
угоявам се
угояване
угри
угрижа
угрижа се
угрижвам
угрижвам се
угрижване
угрижен
угрижено
угриженост
угризение
угроза
угрофински

угàснал, -а, -о. 1. Прич. мин. св. деят. от угасна. 2. Като прил. Поет. а) Който е изгубил блясъка си. Угасналите им очи гледат безучастно и безнадеждно. Елин Пелин. И ний през сълзи накипели / обръщаме за сетен път / назад към скъпи нам предели / угаснал взор. Яворов. || Който е потъмнял, помрачен. Аз също се отпущам, свличам се, като да съм без кости, с угаснало съзнание, полумъртъв. Л. Стоянов. б) Който вече се е изчерпал; отпаднал, изтощен. Угаснал мe поет във гняв нарекоха / добрите ми душмани. Вазов. Те идват сутрин в зори, след като са станали през нощта., слизат в рудника и се залавят за работа с угаснали сили. Ив. Мартинов. || Който е изчезнал, умрял. И ще спрат в този град, и ще идат / в остарялата черквица бляснала / да отслужат една панихида / — на нашата младост угаснала. Багряна.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.