|
угòдник, мн. -ци, м. 1. Книж. Угодлив човек; подлизурка, мазник, ласкател. Селим бей пристигна с една тайфа от десетмина голтаци, свои угодници турци. Дим. Талев. 2. Църк. Праведник, светец. След смъртта на угодника (св. Иван Рилски) няколкото му горещи ученици и подражатели на неговия богоугоден отшелнически живот съградили по-насам от пещерата постница. Вазов. Брате — обърна се Теодосий към Доброромана, — житие ли някакво съставяш на свети угодник или преписваш псалтир за манастирска треба? Ст. Загорчинов.
|