|
уговàрям, -яш, несв.; уговòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Говоря с някого и постигам съгласие относно условията и подробностите за извършване на нещо; споразумявам се. Двамата мъже отидоха направо при Иванка Руменова и още по пътя уговориха какво да ѝ кажат. Дим. Талев. Уговориха сватбата да мине без големи гощавки и дарове. Г. Караславов. Те се разделиха, като уговориха да се срещнат на другия ден за тържеството. Дим. Димов.
2. Увещавам, предумвам, убеждавам. Уговорила ги, та пренесоха болната у тях. Влайков. Величка ме настигна вън, в коридора, уговаря ме дълго и аз се отказах да ходя при началника. Г. Райчев. Заекът слушаше с клюмнали уши, а мишката продължаваше да го уговаря. О. Василев. уговарям се, уговоря се страд. От сега нататък всяка по-крупна продажба или покупка трябваше да се уговори, да се реши и изпълни от дружеството. Йовков.
|