Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
угадя
угаждам
угаждам си
угаждане
угар
угарен
угарене
угарисам
угарисвам
угарисване
угарка
угаря
угасвам
угасване
угасна
угаснал
угася
угасявам
угасяване
угасям
угасяне
углавен
углавно
угледен
угледно
угледност
углъбя
углъбявам се
углъбяване
угнетен
угнетение
угнетеност
угнетител
угнетителен
угнетителка
угнетително
угнетя
угнетявам
угнетяване
угнивам
угниване
угния
уговарям
уговаряне
уговорка
уговоря
угода
угоден
угодлив
угодливо
угодливост
угодник
угодница
угоднича
угодничене
угоднически
угодничество
угодно
угодя
уголемя
уголемя се
уголемявам
уголемявам се
уголемяване
угостя
угостявам
угостяване
угощавам
угощаване
угощение
угоя
угоя се
угоявам
угоявам се
угояване
угри
угрижа
угрижа се
угрижвам
угрижвам се
угрижване
угрижен
угрижено
угриженост
угризение
угроза
угрофински

угòда ж. Остар. Удобство, сгода. Ти радост, мир, угода / не знаеше от тогаз, / ти плачеше с народа / и бунт зарад свобода / приготвяше у нас. Вазов. □ За (в) угода на някого — за да се понрави, да се угоди на някого. Всички разбрахме, че това се прави в угода на сърбите. Вазов. И защо да бъде така за угодата на галената ѝ дъщеря. Влайков. По угодата ми (диал.) — както аз искам, както ми се нрави. Гледа всичко да направи по угодата ѝ. Влайков. Тате, тая вечер има нещо, което не ти е по угодата. К. Петканов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.