|
у̀гледен, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. Който има хубав, изискан вид; спретнат, приличен. Ах, ах, каква хубава — викаше той възхитено, когато минуваше някоя угледна мома или госпожа. Вазов. Доведе тя от бащино му село / къщовница и угледна, и спретна. П. П. Славейков.
|