Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
угадя
угаждам
угаждам си
угаждане
угар
угарен
угарене
угарисам
угарисвам
угарисване
угарка
угаря
угасвам
угасване
угасна
угаснал
угася
угасявам
угасяване
угасям
угасяне
углавен
углавно
угледен
угледно
угледност
углъбя
углъбявам се
углъбяване
угнетен
угнетение
угнетеност
угнетител
угнетителен
угнетителка
угнетително
угнетя
угнетявам
угнетяване
угнивам
угниване
угния
уговарям
уговаряне
уговорка
уговоря
угода
угоден
угодлив
угодливо
угодливост
угодник
угодница
угоднича
угодничене
угоднически
угодничество
угодно
угодя
уголемя
уголемя се
уголемявам
уголемявам се
уголемяване
угостя
угостявам
угостяване
угощавам
угощаване
угощение
угоя
угоя се
угоявам
угоявам се
угояване
угри
угрижа
угрижа се
угрижвам
угрижвам се
угрижване
угрижен
угрижено
угриженост
угризение
угроза
угрофински

угòдничество, мн. -а, ср. Поведение, постъпка на угодник. Хвърлиха българския народ в ново черно робство, унизиха го — защо? От угодничество пред силния, от лакейска алчност за служби и ордени. Л. Стоянов. Що думаш, каймакам ефенди! — едва ли не проплака наместникът от угодничество пред турския големец. Дим. Талев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.