угнетя̀вам, -аш, несв.; угнетя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. 1. Жестоко потискам; измъчвам, тиранизирам. Не съзнавах, че съм една от онези милиони нещастници, които тиранинът мъж най-жестоко угнетява. Ст. Костов. 2. Прен. Създавам у някого мъчително, тежко състояние на духа; мъча, терзая. Продължителните стеснения и преструвки тука тежко угнетяваха душата му. Вазов. Пиянството го угнетяваше. Елин Пелин. угнетявам се, угнетя се страд.
|