Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
ясен
ясенов
ясика
ясла
ясли
ясмин
ясминов
яснец
яснея
ясно
ясно-
ясновидец
ясновидка
ясновидство
ясност
яснота
ястелив
ястие
ястреб
ястребов

я̀сен, я̀сна, я̀сно, мн. я̀сни, прил. 1. За време, небе — който не е мрачен; безоблачен, ведър, светъл. Противоп. мрачен. Ясна, звездна нощ прогони / есенний намръщен ден. К. Христов. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от облачец. Елин Пелин. || За слънце, луна, звезда — светъл, блестящ, сияен. Рог изви над върховете снежни / ясен месец, подранил в небото. П. П. Славейков. Те гледаха ясното слънце, което им пращаше зари на радост и щастие, и радваха му се. Влайков. 2. За образ, глас — който се чува, вижда, разбира добре. Параходът се приближаваше все повече и повече, очертанията му ставаха по-ясни. Йовков. В коридора той извика с висок и ясен глас: — Сбогом, другари! Отиваме на смърт! Отмъстете за нас! Г. Караславов. 3. За очи, поглед и под. — който изразява чистота, честност, спокойствие. Приведе ясен лик / войводата и пръв целуна мълком кръста. П. П. Славейков. Кротостта и добродушието му се познаваха по неговото открито, загоряло лице и по неговия прост и ясен поглед. Влайков. 4. Прен. Който се разбира, схваща добре; разбран, отчетлив. Такъв ясен въпрос непобедимо изискваше и ясен отговор. Вазов. Настъпи мълчание. Всички, с изключение на Лукан, бяха като замаяни от ясното и убедително изказване на евреина. Дим. Димов. Ясен почерк. □ Като гръм от ясно небе (разг.) — изневиделица, неочаквано, изненадано.

я̀сен м. Вид горско дърво с перести листа, двукрил плод и твърда дървесина; осен. Frахinus exselsior. Погледът му бягаше през големите ясени и акации на градската градина на пространната столица. Вазов. Пак екна изстрел. Лисицата изврещя и изчезна под приведените клони на един ясен. Ем. Станев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.