Речник

ясно. 1. Нареч. от ясен. Той говореше ясно, със звучно извисяване п понижаване на гласа. Ст. Дичев. В полумрака се очертаваха ясно купчините слама. Кр. Григоров. 2. Като частица. Като отговор на обяснения, разяснения — разбрах, разбирам. □ На ясно съм (с някого или за нещо) — разбрал съм се (с някого или за нещо), известно ми е какво е положението, какво става. Ясно ми е (става ми ясно) — разбирам, известно ми е, изяснило ми се е нещо. Ясно като бял ден — напълно е разбрано всичко.