Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
ясен
ясенов
ясика
ясла
ясли
ясмин
ясминов
яснец
яснея
ясно
ясно-
ясновидец
ясновидка
ясновидство
ясност
яснота
ястелив
ястие
ястреб
ястребов

я̀сла, обикн. мн. я̀сли, ж. Приспособление, подобно на корито, обикн. прикрепено към вътрешните стени на обор, в което се поставя храна за добитъка. Изчисти яслите, напълни ги с чиста плява, после изрина тора. К. Петканов. Биволиците не само че бяха изяли сламата, но бяха и омели яслите. И. Волен. □ Стои (дреме) като кон на празни ясли (разг.) — стои без работа, не знае какво да прави.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.