Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
ясен
ясенов
ясика
ясла
ясли
ясмин
ясминов
яснец
яснея
ясно
ясно-
ясновидец
ясновидка
ясновидство
ясност
яснота
ястелив
ястие
ястреб
ястребов

я̀стребов, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на ястреб. Ястребови нокти. 2. Прен. За очи, поглед — който вижда далеч; силен. Мястото бе така запазено, щото неприятелят да имаше и ястребови очи, пак не можеше да ни зърне. З. Стоянов. Момчил го загледа с ястребовия си поглед. Ст. Загорчинов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.