Ивелина Стоянова Всички знаем основното правило за членуване при съществителните нарицателни имена от мъжки род – ако изпълняват служба на подлог, приложение към подлога или са част от съставно именно сказуемо след глаголите съм, оказвам се, ставам, се членуват с … Продължи
Магдалена Абаджиева Латинската по произход дума арена все по-често се използва в българския език като синоним на футболен стадион, макар че това нейно значение не е включено в Речника на българския език.В медийното пространство откриваме следните примери: Вижте 11-те арени, … Продължи
Кристияна Симеонова От гледна точка на правописа на термини с променливо я много интересни са случаите на думи с две или повече ударения, при които е възможен дублетен изговор и съответно дублетен правопис. Това обикновено са сложни думи с главно … Продължи
Диана Благоева Съществителното опонент произхожда от латинската дума opponens, -entis ‘възразяващ, противоречащ’. Негови употреби се срещат още през XIX в. Намираме го в речниците на Ив. Богоров (1869, 1871), а също в речника на Т. Коджов (1882), където е тълкувано … Продължи
Диана Благоева Авторите на „Речник на българския език“ определят значението на заетото от немски съществително експертиза като: ‘разглеждане, изследване на нещо от експерти, от специалисти, за да му се даде оценка, заключение и др.’. С това значение съществителното участва в съчетания … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Наречието е неизменяема част на речта и най-общо казано уточнява обстоятелствата, при които се извършва глаголното действие (работих вчера), количеството предмети (малко тетрадки) или степента на проява на даден признак (много хубав). В редица случаи се образува от … Продължи
Михаела Кузмова Съществителните имена от мъжки род, които завършват на съгласна и не означават лица, имат две форми за множествено число – обикновена и бройна. Бройната форма се използва след числителните бройни имена (два, шест, деветнайсет), след числителните имена за … Продължи
Ваня Мичева Според правилата в българската граматика пред повечето съюзи и подчинителни връзки, които въвеждат подчинени изречения, трябва да се пише запетая. Например: Видях го, когато влезе в стаята; Ще дойда, ако имам време; Ще получиш шестица, като решиш всички … Продължи
Магдалена Абаджиева Съгласно настоящата учебна програма двойният съюз нито – нито се изучава от учениците в шести клас, в граматичния раздел „Съюз“. В учебника на издателство „БГ Учебник“ съюзът нито е описан като прост съюз за отрицание в речевата практика, … Продължи
Елка Мирчева Траките са индоевропейски племена, населявали от II хил. пр. н. е. до VI в. след н. е. области от днешните България, Румъния, Молдова, Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия. Траките нямат своя писменост, оскъдни са и записите, направени с … Продължи