|
урà междум. (тюрк.-рус.). 1. Боен вик на войска. И ордите тръгват с викове сърдити, / и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра, / върхът отговори с други вик: ура! Вазов. 2. Вик за изразяване радост, тържествен поздрав. Настъпи кратко мълчание. После всички викнаха „ура“, и гостилницата ни Калчо загърмя от ръкоплескания. Елин Пелин. 3. Като същ. ср. Вик „ура“. Това предложение се прие с гръмко ура. Влайков. Над гъстите редове на войниците се подигна и поде гръмко ура, което като ехо полази нагоре по планината. Йовков.
|