Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ура
уработвам
уработване
уработя
уравнение
уравниловка
уравнителен
уравновесен
уравновесеност
уравновеся
уравновесявам
уравновесяване
уравня
уравнявам
уравняване
ураган
ураганен
уран
ураниев
ураний
уранов
урбулешката
урбулешки
урва
урвам
урвам се
урване
урвест
урегулирам
урегулиране
уред
уредба
уреден
уредено
уреденост
уредник
уредница
уредничество
уредничка
уредно
уредност
уредя
уреждам
уреждане
урека
уремия
уречен
урина
уринирам
уриниране
уричам
уричане
урна
урна се
уров
уровен
урод
уродлив
уродливо
уродливост
урожаен
урожай
урожайност
урок
уроки
уролог
урология
уронвам
уронване
уроня
урочасам
урочасвам
урочасване
урсуз

урсу̀з и урсу̀зин, мн. урсу̀зи, м. (тур.). Диал. 1. Лош, проклет, долен човек. Сега не искат да те знаят! урсузи! Вазов. 2. Като прил. неизм. Лош, проклет, долен. Брей, лош народ! Урсуз народ. Г. Караславов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.