|
уродлѝв, -а, -о, прил. 1. Който е с някакъв физически недостатък. Индже би го отминал, ако не беше забелязал, че това гърбаво и уродливо момче държи под мишницата си къса пушка. Йовков. 2. Грозен, безобразен. Уродливи къщички и дрипави бараки хвърлят пошлата си нота в неговата красота. Вазов. 3. Ненормален, извратен. Ти ми обясняваш факта, причината на явлението — и много вярно, — но аз поддържам, че това явление е уродливо, то е отрова за душите и умовете на нашата учаща се младеж. Вазов.
|