|
уравновесèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от уравновеся. 2. Като прил. а) Който се намира в равновесие. б) Който не изпада в крайности; улегнал, спокоен. Той е добър работник, добър другар и добър баща. Уравновесен ум, спокойна съвест и здрава душа. Йовков.
|