Речник

урòк, мн. -ци, м. 1. Пример, от който може да се извлече поука. Какъв урок се крий / във тая басня, сам го намери. Михайловски. 2. Учебна материя, обикновено преподавана в един час. Почти всичкото ми време се поглъщаше от учебните занятия и най-вече от уроците по латински и гръцки. Влайков. Преподавам урок. Урок по химия. 3. Учебен час. Между учебниците ѝ се потаяха запретени от надзирателката преводни романи, които тя гълташе жадно между два урока. Вазов. □ Вземам урок от някого или от нещо — поучавам се от някого или от нещо. Давам урок — а) Преподавам. Милка намираше време да дава частни уроци по някои богати къщи. Вазов. б) Поучавам. Първият неуспех ми даде добър урок. Вземам уроци по нещо — уча се при частен учител. Вземам уроци по френски. Изваждам на урок (остар.) — изпитвам.