Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ура
уработвам
уработване
уработя
уравнение
уравниловка
уравнителен
уравновесен
уравновесеност
уравновеся
уравновесявам
уравновесяване
уравня
уравнявам
уравняване
ураган
ураганен
уран
ураниев
ураний
уранов
урбулешката
урбулешки
урва
урвам
урвам се
урване
урвест
урегулирам
урегулиране
уред
уредба
уреден
уредено
уреденост
уредник
уредница
уредничество
уредничка
уредно
уредност
уредя
уреждам
уреждане
урека
уремия
уречен
урина
уринирам
уриниране
уричам
уричане
урна
урна се
уров
уровен
урод
уродлив
уродливо
уродливост
урожаен
урожай
урожайност
урок
уроки
уролог
урология
уронвам
уронване
уроня
урочасам
урочасвам
урочасване
урсуз

у̀ред1 м. Сечиво, инструмент или приспособление за извършване на някаква работа. Табло с електрически уреди. Измерителни уреди. Бордови уреди. Земеделски уреди. Гимнастически уреди.

у̀ред2 м. Диал. Ред, порядък в нещо. Като надникваше в тия дворища, Милка и там съзираше забележителна чистота и уред. Вазов. Нямат уред в къщи.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.