Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ура
уработвам
уработване
уработя
уравнение
уравниловка
уравнителен
уравновесен
уравновесеност
уравновеся
уравновесявам
уравновесяване
уравня
уравнявам
уравняване
ураган
ураганен
уран
ураниев
ураний
уранов
урбулешката
урбулешки
урва
урвам
урвам се
урване
урвест
урегулирам
урегулиране
уред
уредба
уреден
уредено
уреденост
уредник
уредница
уредничество
уредничка
уредно
уредност
уредя
уреждам
уреждане
урека
уремия
уречен
урина
уринирам
уриниране
уричам
уричане
урна
урна се
уров
уровен
урод
уродлив
уродливо
уродливост
урожаен
урожай
урожайност
урок
уроки
уролог
урология
уронвам
уронване
уроня
урочасам
урочасвам
урочасване
урсуз

уравновеся̀вам, -аш, несв.; уравновеся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Поставям, докарвам в равновесие. Тялото му се накланяше толкова много напред, че краката, с най-бързи движения, едва успяваха да уравновесят неговата тежест. Ем. Станев. уравновесявам се, уравновеся се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.