|
у̀рва ж. 1. Дол с много стръмни брегове. Поточе игриво, / бъбриво, щастливо, / от връх планината / води си премята, / прескача скалите / и урвите рови. Елин Пелин. Под мене, долу, в урвата дълбока / поток клокочи. К. Христов. 2. Много стръмно място; стръмнина. Урвата на Бричебор е изключително облечена с гора от иглолистни дървета. Вазов. Когато колите на керванджиите се заспущаха надолу из урвата при белия сипей, не можеше вече да се разбере дали небето гърмеше или гърмяха колелата на кервана. Йовков.
|