|
у̀рвам, -аш, несв.; у̀рна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Урвам се. И урна той на бяг, там по скалистий рид / далеко с щикове и байонети гонен. П. П. Славейков. Отгоре из мъглата се мярнаха заптиета, счу се глъч и тропот, по калдъръма прозвъня калъч — де що турци се случиха по пътя, урнаха презглава нататък. П. Ю. Тодоров.
|