у̀рвест, -а, -о, прил. 1. За местност — където има много урви. Подир два часа мъчен вървеж из урвести и диви места той се докопа до първото бранище. Вазов. 2. Много стръмен. Широко разстланият урвест път се губи зад голямата могила. Влайков.