Речник

урèдба ж. 1. Поставяне в ред, в порядък; нагласяване, натъкмяване. Де само младите да слушаха старите — по-умни и по-опитни! Ехе! — Балкани щяхме да подигнем и за чудо царщина щяхме да уредим. А уредбата е всичко и за нея най-много ум трябва. Ст. Чилингиров. За Севда не беше трудно още от първите дни да вземе цялата къщна работа и уредба в ръцете си. Г. Караславов. || Създаване, организиране. И Гоце отива повторно в Щип, дето се занимава най-деятелно с уредбата на комитетска поща към всички посоки на страната. Яворов. 2. Разположение на вещи, мебели и др. в дом, магазин, стопанство и под. Угледна е уредбата на московските магазини за хранителни продукти. Н. Фурнаджиев. || Мебелировка, обзавеждане. Сега и в чаршията се намират много неща за къщна уредба. Дим. Талев. Дядо Ганчо беше ходил по чужда работа в София и там бяха го настанили в хотел — от тогава той не можеше да си представи по-хубава уредба и по-големи удобства. Г. Караславов. 3. Система от уреди и приспособления за извършване на някаква работа. Въз вагона има спалня, работен кабинет, както и уредба за прожектиране на филми.