|
у̀реден1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. 1. Който обича и поддържа ред в къщи, в стопанство и др. Тъй както уредна стопанка сбрана смет / во къщи не търпи. П. П. Славейков. Както си инак уредна, ще можеш и ти да си наредиш дом и къща и да се отсрамиш на домовник. Влайков. 2. В който има ред и порядък; уреден. Тук на край селото се гледа една по-уредна къщица с широк и разтребен двор. Блъсков.
у̀реден2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. В съчет. уредна гимнастика — упражнения, които се изпълняват на гимнастически уреди. Земна и уредна гимнастика.
уредèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от уредя. 2. Като прил. В който има ред, порядък. Петимен съм за тих семеен живот и добре уредена къща. Ст. Костов.
|