урèдник, мн. -ци, м. 1. Лице, което урежда, ръководи, организира нещо. „Трррр“ — звъни един от уредниците на вечеринката, като ходи ту в бюфета, ту в коридорите. Скоро ще се почне. М. Кремен. Уредник на музей. 2. Технически помощник в редакция. Уредник на списание. 3. Остар. Редактор или помощник редактор. Лично за мене най-интересен седмичен вестник беше „Съветник“, чийто уредник беше Бурмов. Вазов.
|