Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ура
уработвам
уработване
уработя
уравнение
уравниловка
уравнителен
уравновесен
уравновесеност
уравновеся
уравновесявам
уравновесяване
уравня
уравнявам
уравняване
ураган
ураганен
уран
ураниев
ураний
уранов
урбулешката
урбулешки
урва
урвам
урвам се
урване
урвест
урегулирам
урегулиране
уред
уредба
уреден
уредено
уреденост
уредник
уредница
уредничество
уредничка
уредно
уредност
уредя
уреждам
уреждане
урека
уремия
уречен
урина
уринирам
уриниране
уричам
уричане
урна
урна се
уров
уровен
урод
уродлив
уродливо
уродливост
урожаен
урожай
урожайност
урок
уроки
уролог
урология
уронвам
уронване
уроня
урочасам
урочасвам
урочасване
урсуз

урèдник, мн. -ци, м. 1. Лице, което урежда, ръководи, организира нещо. „Трррр“ — звъни един от уредниците на вечеринката, като ходи ту в бюфета, ту в коридорите. Скоро ще се почне. М. Кремен. Уредник на музей. 2. Технически помощник в редакция. Уредник на списание. 3. Остар. Редактор или помощник редактор. Лично за мене най-интересен седмичен вестник беше „Съветник“, чийто уредник беше Бурмов. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.