Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ура
уработвам
уработване
уработя
уравнение
уравниловка
уравнителен
уравновесен
уравновесеност
уравновеся
уравновесявам
уравновесяване
уравня
уравнявам
уравняване
ураган
ураганен
уран
ураниев
ураний
уранов
урбулешката
урбулешки
урва
урвам
урвам се
урване
урвест
урегулирам
урегулиране
уред
уредба
уреден
уредено
уреденост
уредник
уредница
уредничество
уредничка
уредно
уредност
уредя
уреждам
уреждане
урека
уремия
уречен
урина
уринирам
уриниране
уричам
уричане
урна
урна се
уров
уровен
урод
уродлив
уродливо
уродливост
урожаен
урожай
урожайност
урок
уроки
уролог
урология
уронвам
уронване
уроня
урочасам
урочасвам
урочасване
урсуз

у̀редност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от у̀реден1. Дядо Нойко внасяше своя ред и своите закони не чрез думи, а чрез топлотата на сърцето си и чрез честността и уредността на душата си. Д. Немиров.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.