|
урочàсвам, -аш, несв.; урочàсам, -аш, св., прех. Диал. 1. Докарвам, причинявам някому уроки. За да не я урочасат жените по вратниците, зави се с одеялото и наклони забрадката над веждите си. К. Петканов. 2. Разболявам се от уроки. Окачи ми лукова глава да не урочасам! Вазов. То (детето) ще е нещо урочасало вчера. Като го поръсиш със светена водица, ще му мине. Влайков. урочасвам се, урочасам се страд. Дете от майка не се урочасва.
|