|
ходатàй, -àят, -àя, мн. -àи, м. (рус). 1. Лице, което се застъпва пред някого за интересите на другиго; застъпник, посредник. Спря до малкото махленско кафене. Там обикновено се навърташе оня ходатай, който беше настанил Митка във фабриката. П. Спасов. 2. Остар. Лице, обикн. бивш служител в съд, което услужва на клиенти, напр. прави справки за дела, вади документи и под.
|