|
хòкам, -аш, несв., прех. Високо мъмря, гълча някого; ругая, карам се. Татко ти й снощи доходял, / много ме й съдил и хокал, / що съм те, синко, пратила, / при вуйна ти, а не при него. Ботев. Къде ходиш бе, хаймана? Къде скиташ? — продължаваше да го хока чичо Митуш. Йовков. хокам се страд.
|