|
хòлан частица (тур.). Диал. За усилване при обръщение: а) При несъгласие, възражение. Ами къде ти е бил умът преди двайсет години? — Е, холан, пък ти, па чак двайсет години. Че на колко години съм сега! Ал. Константинов. б) При недоволство, яд, възмущение. Кой е тоя човек? — Холан, остави се — кипна изведнъж Сарандовица, — изправил се насреща ми като свещ. Йовков. Какви са тези болести, холан, какви са тези чудесии! — кряскаше той. Г. Караславов. в) При упрек, укор. Холан, дядо Иване, много си лош. Йовков. Е, холан, и ти! Остаря, пък умът ти като че още не е дошъл. И. Волен. г) При изненада, учудване. Хайде, холан / — учуди се Сали Яшар. — Че нали казаха, че го убили? Йовков. О, я гледай, я гледай! Холан, докторе, барем да съм ти се надявал! Дим. Ангелов. д) При увещаване, убеждаване. Я, холан, оставете се от тази вечеринка — какво ще правите там? Ал. Константинов.
|