|
хомòт м. 1. Дървено приспособление за впрягане, което се поставя на шията на волове и биволи, за да теглят кола, рало и под.; ярем. Воловете се напрегнаха, колкото сила имаха, хомотите заскриптяха, но плугът не мръдна. Йовков. 2. Само ед. Прен. Бреме, иго. Светът, привикнал хомот да влачи, / тиранство и зло и до днес тачи. Ботев. Нека да ни сочат с присмехи обидни / счупените окови и дирите стидни / по врата ни още от хомота стар. Вазов.
|