|
хорò, мн. -а, ср. (гр.). 1. Народна игра, която се играе обикновено от заловени в кръг или полукръг хора; танец. Надвечер към средата на лагера се зачу кавал. Играеха хоро. Йовков. Ситно хоро. Шопско хоро. Тракийско хоро. 2. Музиката, мелодията, под чийто ритъм се играе този танец. От корията кавалът засвирва на хоро. Йовков. Откъм бащината ѝ къща се носела голяма веселба. Тънка гайда свирела кръшно хоро. К. Петканов. 3. Самите хора, които играят такъв танец. Тъжно щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело. Ботев. Хорото беше се разтурило. Моми и момци на групи се връщаха в къщи. Елин Пелин. Всичко старее, хоро не старее. Погов. 4. Мястото, където играят такъв танец. Тя не излизаше вече никъде, не ходеше на хорото, не пееше. Елин Пелин. □ Водя хорото — а) Играя на десния край на хорото и насочвам движението му. б) Прен. Разг. Стоя на чело на нещо; ръководя. Гладна мечка хоро не играе (разг.) — гладен или незадоволен човек не може да работи, няма желание за работа. И хоро ще играеш (разг.) — по принуда ще изпълниш нещо. Няма да отида. — Не само че ще отидеш, но и хоро ще играеш! К. Петканов. Хванах се вече на хорото (разг.) — заловил съм се с нещо, трябва да го изкарам до край. Шарено хоро — смесено хоро от мъже и жени.
|