Известия на Института за български език, том XIX, 1970 г.
Стойко Стойков — Любомир Андрейчин – с. 5
Венче Попова — Библиография на трудовете на Любомир Андрейчин (1931—1969) – с. 19
(изтегли текстовете от стр. 1-51 )
Български книжовен език
(изтегли текстовете от стр. 55-161, 163-227 , 229-423, 425-638)
Димитър Тилков — Някои наблюдения върху промените на интензитета при ударените и неударените гласни – с. 55
Данко Младенов — Фонологнчен анализ на българската консонантна система (диференциални признаци и съвременни закони) – с. 63
Борис Симеонов — Фонологична характеристика на беззвучните съгласни в съвременния български книжовен език – с. 73
Мара Георгиева — Мелодия на простото изявително разширено изречение в българската литературна реч – с. 83
Славчо Петков — Из българската фономорфология — семиотична организация – с. 91
Стефан Илчев — Едносрични съществителни в българския език – с. 97
Светомир Иванчев — Българските дистрибутивни глаголи във видово отношение – с. 105
Валентин Станков — Случаи на синонимия в българската темпорална система – с. 113
Христо Първев — Съвременният книжовен български език и проблемата за сегашно страдателно причастие – с. 123
Димов — Наблюдения върху значението и употребата на отглаголните съществителни имена на -не. – с. 131
Павел Петков — Отглаголните съществителни и трансформациите на техните синтактични групи – с. 141
Георгиева — Към въпроса за семантичната характеристика на отглаголните съществителни в българския книжовен език (Опит за лексико-граматическа прекатегоризация) – с. 151
Мария Чоролеева — Отглаголни прилагателни имена или адективирани причастия – с. 163
Боряна Велчева — Наречието като част на речта. – с. 171
Тадина Тагамлицка — Частицата си в съвременния български език – с. 177
Христо Холиолчев — За класификацията на именни словообразователни структури – с. 189
Милка Димитрова — За някои особени образувания на имена за лица отмъжки род с наставка -ец. – с. 199
Стефана Калдиева — Наставката -нае като словообразователен елемент – с. 205
Невена Вълчкова — Сложните безсуфиксни прилагателни в българския език – с. 211
Николай П. Ковачев — Поглед върху българската ономастика с корен брат-, бат-. – с. 219
Руселина Ницолова — Видове условни изречения в български език – с. 229
Ганка Маринова — Към въпроса за безличните изречения в съвременния български език. – с. 237
Руси Русинов — Периодът в съвременния български книжовен език – с. 245
Иванка Васева — Някои особености на безсъюзните сложни изречения в българските пословици – с. 255
Кирил Костов — За един случай на елипса в главното изречение. – с. 267
Калина Иванова — Структурно-семантични условия за ограничаването на една трансформация, присъща на българския книжовен език – с. 273
Стефан Стефанов — Видове съчетателност при обособяване на части на изречението в съвременния български книжовен език – с. 281
Зара Генадиева-Мутафчиева — Условните съюзи в съвременния български език – с. 289
Кирил Бабов — За произхода на някои производни предлози в българския книжовен език. – с. 301
Виолета Константинова — Предлози, изразяващи темпорални отношения в съвременния книжовен български език. – с. 311
Станьо Георгиев — Предлозите с компонента из- и някои въпроси от състава и значението на сложните предлози – с. 325
Румяна Павлова — Каузалната функция на предлога за в българския литературен език и неговите синоними – с. 335
Христина Станева — За някои сравнителни конструкции с като в съвременния български език. – с. 345
Йордан Пенчев — Някои семантични особености на българските прилагателни за вкусови усещания – с. 353
Михаил Въгленов — Метафори от названия на животни. – с. 363
Мария Коспартова — По въпроса за антонимията – с. 371
Сийка Спасова-Михайлова — Към въпроса за семантичната същност на фразеологичната единица – с. 381
Кристалина Чолакова — Структурно-синтактични особености на фразеологичните единици и пунктуация и правопис – с. 391
Симеон Бояджиев — За лексиката от чужд произход в книжовния български език – с. 403
Веселина Шейтанова — Неологизмите в Богоровите пътеписи – с. 409
Моско Москов — Български думи с отгласно редуване. – с. 419
Борис Парашкевов — За произхода и историята на две думи в български език – с. 425
Елена Машалова — Из историята на думите художник, художество в българския книжовен език – с. 429
Момчил Чалъков — За произхода на балканската дума манатарка (Някои проблеми, на прабългарския език) – с. 437
Ана Спасова — Лексическата синонимия като обект на лексикографията – с. 447
Веса Кювлиева — Ад. Л. Дювернуа и българската лексикография – с. 467
Боян Байчев — За диалектната стилизация в художествената литература – с. 475
Мария Леонидова — Индивидуално използуване на фразеологичните единици в езика на писателя – с. 483
Пенка Филкова — Изразни средства от църковната книжнина в стиловете на съвременната българска публицистика, и художествена литература – с. 493
Стефка Петрова — По въпроса за «езика и стила на съвременната българска поезия (Някои особености на свободния стих) – с. 503
Руси Русев — Езикът на Захари Стоянов – с. 513
Стефан П. Василев — За езика и стила на Йордан Радичков – с. 523
Лиляна Ставрева — Стилистична функция на някои морфологически форми и категории във Вазовите исторически драми – с. 531
Константин Г. Попов — Език и стил на разказа „Една българка” от Ив. Вазов – с. 541
Радослав Мутафчиев — Количествена организация на художествен текст по отношение на местоименията в съвременния български език – с. 549
Петър Динеков — Отношението на Паисий Хилендарски към въпроса за езика – с. 561
Ралица Цойнсха — Падежните форми в Паисиевата история – с. 569
Юлия Балтова — Към въпроса за сложните съществителни в езика на Неофит Бозвели – с. 579
Цветана Македонска — Към въпроса за формата на фразеологичните единици от епохата на Възраждането – с. 589
Кети Ничева — Езикът на възрожденските преводи на „Приключенията на Телемаха” от Фенелон – с. 595
Екатерина Михайлова — За характера на лексиката в „Горски пътник” – с. 605
Васил П. Василев — Към въпроса за езика на Гр. С. Пърличев (Лексика на Автобиографията) – с. 613
Емилия Пернишка — По някои въпроси на нормализацията в българската книжовна лексика след Освобождението – с. 621
Константин Попов — Културно-историческа характеристика на съвременния български език – с. 631
История и диалектология на българския език
(изтегли текстовете от стр. 641-801)
Екатерина Дограмаджиева — Система на старобългарските локални съюзни наречия – с. 641
Владимир И. Георгиев — Произходът на „частиците“ -з, -зе/и, -е/и при личните и показателните местоимения- с. 647
Куйо М. Куев — Някои езикови данни във връзка с въпроса за авторството на Азбучната молитва – с. 651
Дора Иванова-Мирчева — Сложните форми за бъдеще време в езика на Йоан Екзарх Български – с. 657
Кирил Мирчев — За аналитизма в Троянската повест – с. 667
Ангелина Станчева-Даскалова — Из лексикалното богатство на влахо-българските грамоти – с. 675
Емилия Кочева — За народния характер на лексиката в сборника на поп Пунчо – с. 681
Николай М. Дилевски — Просително послание на Рилското манастирско братство до руския цар Михаил Федорович Романов от 1627 година – с. 689
Стойко Стойков — „Рупските“ особености в съртския говор – с. 701
Н. Йолов — Архаичен ятов изговор, в още един северозападен български говор – с. 713
Йордан Н. Иванов — Екавски говорни огнища в крайния запад на югоизточната българска диалектна област (Преглас на на изток от ятовата
граница) – с. 717
Хриска Симеонова — За някои промени във фонетичната система на мизийските говори (по материали от Търговищко) – с. 729
Михаил Виденов — Значение и употреба на изявителните глаголни форми в годечкия говор – с. 735
Тодор Бояджиев — Значение и употреба на числителното един в рупските говори – с. 743
Кирил Димчев — Възможности за проява на езиковата интерференция на морфологично равнище – с. 751
Тинка Костова — Обектно-целни конструкции в българските говори – с. 757
Румяна Златанова — За някои семантични особености на лексиката в говора на с. Смочево, Кюстендилско – с. 763
Рангел Божков — Една неизследвана страна на словообразуването в българските говори – с. 771
Иван Добрев — Суфиксите -ул и -уо в български език – с. 779
Иван Кочев — Фразеологичните единици в пожаревския говор (с оглед на семантико-граматичната трансформация на компонентите им) – с. 789
Иван Умленски — Диалектни черти в езика на интелигенцията от Кюстендилско – с. 795
Българският език и другите славянски и неславянски езици
(изтегли текстовете от стр. 805 – 941)
Иван Леков — Морфонологичната изоморфна структура на вътрешната флексия в славянските езици – с.805
Дина Станишева — За омосемията на граматичните форми – с.815
Ирина Червенкова — Морфолого-семантични корелации на прилагателните с префикс без- в съвременния български език (в сравнение с руския) – с. 823
Блажо Блажев — За така наречения сричков (или силабичен) принцип в руската и българската графична система – с. 833
Мария Деянова — Изявителният перфект без спомагателен глагол в български език в сравнение със сърбохърватски- с. 843
Венче Попова — Пространствените значения на предлога о в български, сърбо-хърватски и словенски език – с. 855
Иван Дуриданов — Един непознат словообразователен тип в български: жителски имена на -ар (с успоредици от другите южнославянски езици) – с. 863
Елка Балевска-Станкулова — Характеристика на научно-техническата терминология в областта на взаимозаменяемостта и техническите измервания в българското машиностроене (в сравнение с някои славянски езици)- с. 871
Мария Филипова-Байрова — Към въпроса за българските заемки в гръцки език- с. 879
Ангелина Минчева — За турското влияние върху семантичния спектър на българския предлог от – с. 885
Максим Сл. Младенов — Една морфологична успоредица в български и румънски език – с. 893
Емил Боев — Казахски и български речникови успоредици – с. 899
Жана Молхова — Родът на съществителното име — пресечна точка на различни структурни нива – с. 907
Веселин Бешевлиев — Тракийски или латински местни имена? – с. 919
Николай В. Ставровски — Опит за психометрическо обяснение на езиковия аналитизъм и синтетизъм – с. 927
Александър Людсканов — Към въпроса за инварианта и системите за съотнасяне при превода от един естествен език на друг – с. 933