Анализ на морфологическата категория ‘неопределеност/определеност’ в българската езикова система от гледна точка на възникване, развой, устойчивост и специфика на морфологичния показател за детерминираност

Илияна Г. Гаравалова
Институт за български език, БАН

Резюме

Студията разглежда причините за възникването, развоя и устойчивостта на морфологическата категория ‘неопределеност / определеност’ в българската езикова система, наличието на която го отличава от всички останали славянски езици и типологически го сближава с балканските и западноевропейските езици. Като основен фактор за появата на разглежданото граматическо явление се определя принадлежността на българския език към индоевропейското езиково семейство. Иконичността му по отношение на морфологическата доминанта на флективния морфологически тип езици поражда основната развойна тенденция при тях – тенденцията към намаляване на средното количество граматическа информация, която могат да
носят граматическите морфеми в границите на запазването на най-общите особености на флективния тип. Именно в резултат от комбинираното действие на двете нейни основни прояви – тенденцията за развой към аналитизъм и появата на някои
аглутинативни черти в рамките на флективната езикова система – в българския език се появява морфологическата категория ‘неопределеност / определеност’, това определя развоя Ј от старобългарския период до днес. От синхронна гледна точка в
разглежданата определена парадигма на съществителните имена са съхранени два типа системи за членуване – едночленна и тричленна, която от своя страна също бива два вида в зависимост от произхода и състава на изграждащите я формални
показатели за определеност. В представената студия от гледна точка на теорията на граматичните опозиции се разглеждат причините, довели до ограничаване на ареала на разпространение на тройната система за членуване, както и до развой в посока към нейното постепенно редуциране до едночленна, с каквато се характеризират днес преобладаващата част от говорите върху нашата езикова територия, и която се е наложила като норма от гледна точна на съвременния български книжовен език.
В статията се разглежда проблемът за морфологичната същност на определителния член в българския език. Въз основа на детайлен анализ на начина на функциониране на формалния показател за символизиране на детерминираност в рамките на номиналната фраза и спецификата му на двуморфемен следва логично и обобщението за неговата морфологическа природа като полуаглутинативен формант. В подкрепа на тази теза са приведени някои показателни примери както от синхронна, така и от диахронна гледна точка.

Ключови думи: флективен морфологически тип езици, граматическа информация, тенденция за навлизане на някои аглутинативни черти в системата на флективния тип езици, полуаглутинативен формант, морфологическа категория ‘неопределеност / определеност’, теория на граматическите опозиции, съвременен български книжовен език, тройна система за членуване