Магдалена Василева Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, България Резюме Информацията за обучението по български език на академично ниво в Япония е оскъдна и трудно можем да открием научни изследвания по темата. Въпреки че българският език не е толкова популярен в Страната на изгряващото слънце, а България се асоциира предимно с българската роза и […]

Read More → Bulgarian language at the academic level in Japan – current state and perspectives

Илияна Кръпова Университет Ка Фоскари, Венеция, Италия Резюме В статията се изследват морфосинтактичните свойства на т.нар. балкански подчинителни конструкции, като фокусът е върху българските изречения с да. Въз основа на типологични и генеративни подходи към финитността се предлага тройна класификация на да-комплементи в зависимост от тяхната синтактична структура и семантична интерпретация: моноклаузални (на равнище събитие), […]

Read More → Финитност и модалност: българските да-конструкции в контрастивен план

Наталия Длугош Институт по славянски филологии, Университет „Адам Микевич“ в Познан, Полша Резюме. В настоящата статия се съпоставят полски и български правни термини, означаващи наименованията на съдилищата, имената на съдебните органи, помощниците, страните и другите лица, участващи в делото. Изготвянето на съпоставката даде възможност да се определят типове еквивалентни отношения между термините в двата езика […]

Read More → Отношение на еквивалентност на избрани полски и български термини в съдебни актове (по наказателни дела)

Руска Станчева Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Базирайки се върху формалния подход, студията характеризира класа Глаголи в нормативната граматика. Описани са категориите спрежение, лице, число, време и са направени редица нови наблюдения за функционирането им с оглед на действащите книжовни норми. Предложени са и две нови класификации – при структурната […]

Read More → Класът глаголи в нормативната граматика (обща характеристика с описание на категориите спрежение, лице, число, време и обособяване на глаголни флективни типове)

Теодора Кръстева Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките, България Резюме Настоящата студия е посветена на адективните устойчиви сравнения в българския и в руския език. Материалът се разглежда в съпоставителен план. Освен изследването на вече утвърдени и регистрирани в речниците сравнения даденото изследване включва корпусен материал и електрони източници със силно […]

Read More → Адективните устойчиви сравнения в българския и в руския език

Елена Каневска-Николова, Симеон Маринов Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Филиал – Смолян Резюме В изследването се представя терминологията, свързана с женските прически и забраждания в Родопите, ексцерпирана от различни етнографски, краеведски и диалектоложки изследвания. Анализират се названията на женските прически, предимно разновидностите при сплитането, както и видовете забрадки и украси при сплитането и забраждането. Наблюдава се […]

Read More → Названия на женските прически и забраждания в Родопите

Милен Томов Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме: Обект на изследване в настоящата работа са разнообразните мотиви за използване на услугата езикови справки и консултации. Извършеният анализ показва, че зад всички тези мотиви като централен изходен пункт стои стремежът към нормосъобразно изразяване, към правилна езикова употреба, породен от схващането на книжовния […]

Read More → Мотиви за търсене на специализирана езиковедска помощ (Из практиката на езиковото консултиране)

Петя Осенова Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, България Резюме Статията разглежда възможностите българският подлог да бъде изразяван с предложна, а не само с номинална или номинализирана фраза, както е прието в българската граматическа литература. За целта се дискутират редица подходи към един специален тип фрази в позиция на подлог, а именно „фразите за апроксимация“, състоящи […]

Read More → Хипотезата предложна фраза при българския подлог

Wojciech Sosnowski, Instytut Slawistyki PAN Maciej Jaskot, Uniwersytet Pedagogiczny im. Komisji Edukacji Narodowej Diana Blagoeva, Instytut Języka Bułgarskiego BAN Резюме В статията се разглеждат основните положения в концепцията на Речник на активната българска и полска фразеология [Leksykon aktywnej frazeologii bułgarskiej i polskiej]. Авторите представят теоретичните основи на изследването, повдигат проблема за междуезиковата еквивалентност, коментират принципите […]

Read More → O Koncepcji „Leksykonu Aktywnej Frazeologii Bułgarskiej i Polskiej“

Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме В публикацията са разгледани надписи (кирилски и гръцки) на икони и плащаници от някогашни български църкви в Беломорието (Западна Тракия и Източна Егейска Македония). Представят се нови данни за българското църковно-историческо наследство в проучвания район. С това се поставя началото на по-системни проучвания, свързани с българската възрожденска […]

Read More → Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието II. Надписи на икони и плащаници