Явор Милтенов Институт за български език, БАН Резюме В средновековните слова и поучения, приписвани на Климент Охридски от ръкописната или от научната традиция, се срещат определени теми и мотиви, развити по сходен начин и с идентични изразни средства. Целта на изследването е да се съберат на едно място част от най-типичните общи места, да се […]

Read More → ЗА НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ТЕМИ В СЛОВА И ПОУЧЕНИЯ, ПРИПИСВАНИ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме В публикацията са разгледани надписи (кирилски и гръцки) на икони и плащаници от някогашни български църкви в Беломорието (Западна Тракия и Източна Егейска Македония). Представят се нови данни за българското църковно-историческо наследство в проучвания район. С това се поставя началото на по-системни проучвания, свързани с българската възрожденска […]

Read More → Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието II. Надписи на икони и плащаници

Маргарет Димитрова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В статията се анализира правописът на един административен документ от 1889 г., описващ облеклото на населението в тогавашното Софийско окръжие. Десет години след Освобождението от османска власт, българските окръжни управители са получили въпросник, по който да опишат дрехите, аксесоарите и обувките на населението. Секретарят на окръжния управител […]

Read More → Правописно-езиков профил на един български администратор от 1889 г. (Софийско окръжие)

Николай Паскалев Институт за български език, БАН Резюме Настоящата студия е опит за системно описание на комплиментите в съвременния български език. Във връзка с това най-напред се очертава обхватът на категорията комплимент, като посредством набор от функционално-семантични и прагматични диференциални признаци комплиментите са разграничени от речеви актове като похвалата, ласкателството и поздравлението. Специално внимание е […]

Read More → Комплиментите в съвременния български език

Марина Джонова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В статията се разглеждат общите въпроси с въпросителната частица ли, които в устната реч се използват за изразяване на индиректна подкана към слушателя да извърши дадено действие. Разглежданите въпросителни изказвания могат да се разглеждат като стратегия за неофициално (off record) изразяване на учтивост според терминологията на Браун […]

Read More → Индиректни ли-въпроси в българския език

Илияна Г. Гаравалова Институт за български език, БАН Резюме Студията разглежда причините за възникването, развоя и устойчивостта на морфологическата категория ‘неопределеност / определеност’ в българската езикова система, наличието на която го отличава от всички останали славянски езици и типологически го сближава с балканските и западноевропейските езици. Като основен фактор за появата на разглежданото граматическо явление […]

Read More → Анализ на морфологическата категория ‘неопределеност/определеност’ в българската езикова система от гледна точка на възникване, развой, устойчивост и специфика на морфологичния показател за детерминираност