Елка Мирчева Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме: Изследването разглежда историческите промени в семантиката на глаголите облагати / обложити и техните производни облогъ, обложениѥ, обложник. Използван е материал от лексикографски трудове, електронни корпуси от средновековни текстове, ръкописи. Получените данни са структурирани с оглед на настъпилите семантични изменения. Проследени са някои интересни […]

Read More → За значенията на глаголите облагати/обложити и техни деривати в старата славянска книжнина (към въпроса за развоя на семантичната структура на думата в историята на българския език)

Георги Митринов Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Темата за историческата антропонимия не е добре разработена в българската ономастика. Това важи за изследването на историческа антропонимия на отделни селища, райони, области, в синхронен и диахронен план. А тя е важна, особено що се касае за историческа антропонимия от райони, останали извън […]

Read More → Историческа антропонимия от с. Кобалища, Драмско

Leider ist der Eintrag nur auf Английски (Сащ) verfügbar.

Read More → (English) Преводът на „Паноплия догматика“ от Евтимий Зигавин в палеославистиката: състояние на изследванията и перспективи

Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Статията анализира примери за употребата на предлога прѣзъ в два юридически текста, свързани със славянския Юг: препис на Прохирона в състава на Южнославянската кръмчая с тълкувания по нейния Иловички препис от 1262 г. и най-ранния запазен номоканон в българските ръкописни сбирки – ръкопис […]

Read More →  Служебните думи в полето на избора на славянските книжовници: Бележки върху предлога прѣзъ

Марияна Цибранска-Костова, Ваня Мичева Институт за български език, Българска академия на науките, България   Резюме Изследването представя структурните и семантичните особености на междуметията в два диахронни езикови корпуса: бележките на българските книжовници от Х до ХVIII в. и новобългарските дамаскини от ХVII в. Установява се принадлежността на о, ох, олеле, е, уви, горе, горко, злѣ, […]

Read More →  Междуметията в диахрония: Между книжовната норма и разговорната реч

Елка Мирчева Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Статията анализира случай на употреба на словосъчетанието „български език“ в един от най-рано осъществените в Преслав преводи на старобългарската книжнина – Диалозите на папа Григорий Велики. Привежда се сравнителен материал от малкото на брой подобни случаи, които предлагат византийските извори и старобългарските епиграфски […]

Read More → Названията българин, български и словосъчетанието български език през Ранното средновековие

Максим Стаменов Институт за български език, БАН Резюме Защо българистика? Всеки специалист от странство в областта можеда разкаже различна лична история по въпроса. За нас би било твърде интересно да узнаем защо даден чужденец е решил да посвети професионалния си живот на българите и България при условие че има толкова много други алтернативи за избор. […]

Read More → QUO VADIS, БЪЛГАРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ПРОФ. МАХИЕЛ КИЙЛ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ. ЧАСТ II

Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме Проучването на лексиката във възрожденските писмени паметници е важно за историята на българския език. В статията се разглеждат лексикални особености на среднородопски възрожденски писмени паметници. Съпоставя се лексика от чужд произход (гръцки и турски), включена в текстовете. Проучва се синонимията, появила се от употребата на думи от […]

Read More → ПОЯСНЕНИТЕ ДУМИ В СРЕДНОРОДОПСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ С ГРЪЦКО ПИСМО (Особености и тенденции в речниковото вариране)

Ваня Мичева Институт за български език, БАН Резюме Изследването представя лексикалните промени в два преписа на Житието на св. Мария Египетска и в два текста на Житието на св. Петка. Първият препис на Житието на св. Мария Египетска е в Бдинския сборник от ХIV в., а вторият се намира в Тихонравовия дамаскин, по тип новобългарски, […]

Read More → ДИАСТРАТИКА И ДИАХРОНИЯ. ПРОМЕНИ В ЛЕКСИКАТА НА СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ

Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, БАН Резюме Студията се спира на следните два текста: За гражданските закони от Въведението към Синтагмата на Матей Властар и текстовата единица От законните книги за родството и за забранените бракове в така наречения Номоканон на Котелерий, или Псевдозонариния номоканон. И двата са преводни от гръцки и получават разпространение […]

Read More → Законът и законовите книги: два примера от преводната юридическа книжнина на славянския юг през XIV век