Явор Милтенов Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме В началото на настоящата публикация чрез кратко въведение се представят историята на текста на средновековното Сказание за отец Агапий, неговият старобългарски превод и разпространението му в славянските средновековни литератури. Съчинението е интересно както с оглед на своето съдържание, описващо рая и чудесното пътуване […]

Read More → До рая и обратно. Речник-индекс към старобългарския превод на Сказание на отец Агапий (BHG 2017)

Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Статията анализира примери за употребата на предлога прѣзъ в два юридически текста, свързани със славянския Юг: препис на Прохирона в състава на Южнославянската кръмчая с тълкувания по нейния Иловички препис от 1262 г. и най-ранния запазен номоканон в българските ръкописни сбирки – ръкопис […]

Read More →  Служебните думи в полето на избора на славянските книжовници: Бележки върху предлога прѣзъ

Марияна Цибранска-Костова, Ваня Мичева Институт за български език, Българска академия на науките, България   Резюме Изследването представя структурните и семантичните особености на междуметията в два диахронни езикови корпуса: бележките на българските книжовници от Х до ХVIII в. и новобългарските дамаскини от ХVII в. Установява се принадлежността на о, ох, олеле, е, уви, горе, горко, злѣ, […]

Read More →  Междуметията в диахрония: Между книжовната норма и разговорната реч

Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме Проучването на лексиката във възрожденските писмени паметници е важно за историята на българския език. В статията се разглеждат лексикални особености на среднородопски възрожденски писмени паметници. Съпоставя се лексика от чужд произход (гръцки и турски), включена в текстовете. Проучва се синонимията, появила се от употребата на думи от […]

Read More → ПОЯСНЕНИТЕ ДУМИ В СРЕДНОРОДОПСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ С ГРЪЦКО ПИСМО (Особености и тенденции в речниковото вариране)

Ваня Мичева Институт за български език, БАН Резюме Изследването представя лексикалните промени в два преписа на Житието на св. Мария Египетска и в два текста на Житието на св. Петка. Първият препис на Житието на св. Мария Египетска е в Бдинския сборник от ХIV в., а вторият се намира в Тихонравовия дамаскин, по тип новобългарски, […]

Read More → ДИАСТРАТИКА И ДИАХРОНИЯ. ПРОМЕНИ В ЛЕКСИКАТА НА СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ

Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, БАН Резюме Студията се спира на следните два текста: За гражданските закони от Въведението към Синтагмата на Матей Властар и текстовата единица От законните книги за родството и за забранените бракове в така наречения Номоканон на Котелерий, или Псевдозонариния номоканон. И двата са преводни от гръцки и получават разпространение […]

Read More → Законът и законовите книги: два примера от преводната юридическа книжнина на славянския юг през XIV век

Татяна Илиева Кирило-Методиевски научен център, БАН Резюме В статията от историческо гледище с оглед нa развоя на българския език се изследва процесът на препозиционализация като частен случай на транспозицията. Проследява се формирането на един от сегментите на стб. лексика – вторичните предлози – на базата на преминаване към служебните думи на пълнозначни части на речта. […]

Read More → Препозиционализацията като словообразувателен способ в старобългарски език

Явор Милтенов Институт за български език, БАН Резюме В средновековните слова и поучения, приписвани на Климент Охридски от ръкописната или от научната традиция, се срещат определени теми и мотиви, развити по сходен начин и с идентични изразни средства. Целта на изследването е да се съберат на едно място част от най-типичните общи места, да се […]

Read More → ЗА НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ТЕМИ В СЛОВА И ПОУЧЕНИЯ, ПРИПИСВАНИ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ