Category: 2022_IIBE-XXXV
Още едно предложение за разграничаване на сказуемното име и сказуемното определение в българския език
Рада Василева ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, България Резюме: Студията разглежда проблема за разграничаване на сказуемното име от сказуемното определение в българския език. С помощта на валентната теория се анализират йерархическите зависимости между елементите в изречението. На тази базасе определят общите характеристики и различията между двете явления. Предлагат се единни критерии за диференциране на […]
Read More → Още едно предложение за разграничаване на сказуемното име и сказуемното определение в българския езикПредикативи за състояние в българския език − синтактично описание
Марина Джонова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В изследването се предлага формална и семантична класификация на конструкциите с предикатив и аргумент експериенцер. Прави се синтактично описание на отделните типове конструкции с предикатив. Представят се аргументната структура на конструкциите, семантичните роли на техните аргументи, както и възможните комплементи. Направените изводи се основават предимно на данни […]
Read More → Предикативи за състояние в българския език − синтактично описаниеПоложителни емоции и предикати: за веселието
Йовка Тишева Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България Резюме Обект на настоящото изследване е синтактичната реализация на предикати за означаване на положителни емоционални състояния. Предмет на анализите са особеностите при изразяване на аргументите към предикати, назоваващи емоционални състояния в полето на радостта. Разгледани са примери с каузативните глаголи веселя, забавлявам и медиалните веселя се, забавлявам […]
Read More → Положителни емоции и предикати: за веселиетоЗа съгласувaнето и взаимодействието на някои категории с оглед на функциите на „един“
Христо Стаменов Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България Резюме Първата част на изследването разглежда проблеми при съгласуването по число при събирателни съществителни и имена за съвкупности, при именни фрази с повече от едно определение и при квантифицирани именни фрази, както и някои случаи на съгласуване по род. Разисква се разграничаването между логическо (семантично) и формално […]
Read More → За съгласувaнето и взаимодействието на някои категории с оглед на функциите на „един“Информационна структура на българското изречение с оглед на подлога
Елеонора Йовкова-Шии Университет Тояма, Япония Резюме В тази студия се разглежда проблемът за подлога и неговата реализация в информационната структура на българското просто съобщително изречение в писмената реч. Основният проблем, който ще направим опит да анализираме тук, е как прагматичните роли топик и фокус се разграничават/реализират при подлога и какви фактори влияят за разграничаването/реализацията на […]
Read More → Информационна структура на българското изречение с оглед на подлогаПолипредложни конструкции в съвременния български език
Илияна Кунева, Николай Паскалев Институт за български език, Българска академия на науките Резюме В студията се разглеждат неразработени или по-слабо разработени досега аспекти на проблема за полипредложните конструкции в българския език. Те са разграничени от групите предлози, които са резултат от маркиран словоред, елипса или свързването на предлог с полисегментно наречие. Изследването се съсредоточава върху […]
Read More → Полипредложни конструкции в съвременния български езикПрилагане на инструмента на дублетността в книжовния език (върху материал от Официалния правописен речник на глаголите в българския език от 2016 г.)
Жанета Златева Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Целта на студията е да осветли ролята, която има дублетността при кодификацията на книжовноезиковата норма. Разглежда се същността на явлението дублетност, прокарва се границата между двете явления – дублетност и вариантност. Върху материал от последния правописен речник – Официален правописен речник на българския […]
Read More → Прилагане на инструмента на дублетността в книжовния език (върху материал от Официалния правописен речник на глаголите в българския език от 2016 г.)