Category: 2022_IIBE-XXXV
Надписите на камбани от църкви в Неврокопска епархия – ценни епиграфски паметници от края на ХIХ и началото на ХХ век
Георги Митринов Институт за български език, Българска академия на науките, България Николай Даутов Неврокопска света митрополия, България Резюме Изследването включва данни за надписите на камбани от църкви в Неврокопска епархия. Надписите са описани и класифицирани. Разгледани са техните графични особености, както и езиковите, и текстовите им черти. Представена е спецификата на използваните шрифтове. С публикацията […]
Read More → Надписите на камбани от църкви в Неврокопска епархия – ценни епиграфски паметници от края на ХIХ и началото на ХХ векДо рая и обратно. Речник-индекс към старобългарския превод на Сказание на отец Агапий (BHG 2017)
Явор Милтенов Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме В началото на настоящата публикация чрез кратко въведение се представят историята на текста на средновековното Сказание за отец Агапий, неговият старобългарски превод и разпространението му в славянските средновековни литератури. Съчинението е интересно както с оглед на своето съдържание, описващо рая и чудесното пътуване […]
Read More → До рая и обратно. Речник-индекс към старобългарския превод на Сказание на отец Агапий (BHG 2017)Названия на женските прически и забраждания в Родопите
Елена Каневска-Николова, Симеон Маринов Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Филиал – Смолян Резюме В изследването се представя терминологията, свързана с женските прически и забраждания в Родопите, ексцерпирана от различни етнографски, краеведски и диалектоложки изследвания. Анализират се названията на женските прически, предимно разновидностите при сплитането, както и видовете забрадки и украси при сплитането и забраждането. Наблюдава се […]
Read More → Названия на женските прически и забраждания в РодопитеПредикативи за състояние в българския език − синтактично описание
Марина Джонова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В изследването се предлага формална и семантична класификация на конструкциите с предикатив и аргумент експериенцер. Прави се синтактично описание на отделните типове конструкции с предикатив. Представят се аргументната структура на конструкциите, семантичните роли на техните аргументи, както и възможните комплементи. Направените изводи се основават предимно на данни […]
Read More → Предикативи за състояние в българския език − синтактично описаниеПоложителни емоции и предикати: за веселието
Йовка Тишева Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България Резюме Обект на настоящото изследване е синтактичната реализация на предикати за означаване на положителни емоционални състояния. Предмет на анализите са особеностите при изразяване на аргументите към предикати, назоваващи емоционални състояния в полето на радостта. Разгледани са примери с каузативните глаголи веселя, забавлявам и медиалните веселя се, забавлявам […]
Read More → Положителни емоции и предикати: за веселиетоЗа съгласувaнето и взаимодействието на някои категории с оглед на функциите на „един“
Христо Стаменов Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България Резюме Първата част на изследването разглежда проблеми при съгласуването по число при събирателни съществителни и имена за съвкупности, при именни фрази с повече от едно определение и при квантифицирани именни фрази, както и някои случаи на съгласуване по род. Разисква се разграничаването между логическо (семантично) и формално […]
Read More → За съгласувaнето и взаимодействието на някои категории с оглед на функциите на „един“Информационна структура на българското изречение с оглед на подлога
Елеонора Йовкова-Шии Университет Тояма, Япония Резюме В тази студия се разглежда проблемът за подлога и неговата реализация в информационната структура на българското просто съобщително изречение в писмената реч. Основният проблем, който ще направим опит да анализираме тук, е как прагматичните роли топик и фокус се разграничават/реализират при подлога и какви фактори влияят за разграничаването/реализацията на […]
Read More → Информационна структура на българското изречение с оглед на подлогаПолипредложни конструкции в съвременния български език
Илияна Кунева, Николай Паскалев Институт за български език, Българска академия на науките Резюме В студията се разглеждат неразработени или по-слабо разработени досега аспекти на проблема за полипредложните конструкции в българския език. Те са разграничени от групите предлози, които са резултат от маркиран словоред, елипса или свързването на предлог с полисегментно наречие. Изследването се съсредоточава върху […]
Read More → Полипредложни конструкции в съвременния български езикПрилагане на инструмента на дублетността в книжовния език (върху материал от Официалния правописен речник на глаголите в българския език от 2016 г.)
Жанета Златева Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Целта на студията е да осветли ролята, която има дублетността при кодификацията на книжовноезиковата норма. Разглежда се същността на явлението дублетност, прокарва се границата между двете явления – дублетност и вариантност. Върху материал от последния правописен речник – Официален правописен речник на българския […]
Read More → Прилагане на инструмента на дублетността в книжовния език (върху материал от Официалния правописен речник на глаголите в българския език от 2016 г.)Още едно предложение за разграничаване на сказуемното име и сказуемното определение в българския език
Рада Василева ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, България Резюме: Студията разглежда проблема за разграничаване на сказуемното име от сказуемното определение в българския език. С помощта на валентната теория се анализират йерархическите зависимости между елементите в изречението. На тази базасе определят общите характеристики и различията между двете явления. Предлагат се единни критерии за диференциране на […]
Read More → Още едно предложение за разграничаване на сказуемното име и сказуемното определение в българския език