Елеонора Йовкова-Шии Университет Тояма, Япония Резюме В тази студия се разглежда проблемът за подлога и неговата реализация в информационната структура на българското просто съобщително изречение в писмената реч. Основният проблем, който ще направим опит да анализираме тук, е как прагматичните роли топик и фокус се разграничават/реализират при подлога и какви фактори влияят за разграничаването/реализацията на […]

Read More → Информационна структура на българското изречение с оглед на подлога

Рада Василева ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, България Резюме: Студията разглежда проблема за разграничаване на сказуемното име от сказуемното определение в българския език. С помощта на валентната теория се анализират йерархическите зависимости между елементите в изречението. На тази базасе определят общите характеристики и различията между двете явления. Предлагат се единни критерии за диференциране на […]

Read More → Още едно предложение за разграничаване на сказуемното име и сказуемното определение в българския език

Петя Осенова Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, България Резюме Статията разглежда възможностите българският подлог да бъде изразяван с предложна, а не само с номинална или номинализирана фраза, както е прието в българската граматическа литература. За целта се дискутират редица подходи към един специален тип фрази в позиция на подлог, а именно „фразите за апроксимация“, състоящи […]

Read More → Хипотезата предложна фраза при българския подлог

Петя Бъркалова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, България Резюме Изследването е посветено на синтактичното знание във възрожденските граматики. Направена е характеристика на историческия контекст, в който те възникват, на целите и задачите на авторите. Представена е линията на развитието на синтаксиса през образованието като типичен за Възраждането процес. Разгледана е „Болгарска граматика“ на Неофит Рилски като […]

Read More → Синтактичното знание във възрожденските граматики