Синтактичното знание във възрожденските граматики
Петя Бъркалова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, България
Резюме
Изследването е посветено на синтактичното знание във възрожденските граматики. Направена е характеристика на историческия контекст, в който те възникват, на целите и задачите на авторите. Представена е линията на развитието на синтаксиса през образованието като типичен за Възраждането процес. Разгледана е „Болгарска граматика“ на Неофит Рилски като мост между възрожденската и старата филологическа традиция. Откроен е фактът, че до появата на „Първичка българска граматика“ на И. Богоров синтаксисът продължава да е „черна дупка“ и синтактичното знание не може да бъде извличано единствено от разсъжденията, съдържащи се в съчиненията. Избиран е подход, който е апробиран в предходни изследвания – през прочита на дефинициите за изречение, подпомогнат от формален запис на синтактичните образци. Очертано е зараждането на граматическата критика.
Ключови думи: българска синтактична традиция, граматическа критика, граматически формализми