Марияна Цибранска-Костова
Институт за български език, Българска академия на науките, България

Резюме

Статията анализира примери за употребата на предлога прѣзъ в два юридически текста, свързани със славянския Юг: препис на Прохирона в състава на Южнославянската кръмчая с тълкувания по нейния Иловички препис от 1262 г. и най-ранния запазен номоканон в българските ръкописни сбирки – ръкопис № 1160 от Църковния историко-архивен институт на Българската патриаршия в София, датиран от 60–80-те години на XIV в. Целта е да се разкрие неговата семантично-функционална
характеристика, като се използват примери с ясна контекстуализация и от един и същ жанр. Известно е, че този предлог не е засвидетелстван в класическите старобългарски паметници. През старобългарския период негово съответствие е предлогът чрѣсъ. Привеждат се сравнения с други преводни славянски юридически текстове.

Ключови думи: през, юридически дискурс, служебни думи в средновековния български език

към пълния текст